Какво те накара да избереш специалността „Мехатроника“ и какво ти бе най-интересно по време на обучението в училище?

От дете се интересувам от електротехника и електроника  - тези технически области ме влекат. Когато бях малък, може би някъде в 5-ти клас,  баща ми беше оставил една книга по електротехника на видно място у дома. Понеже не гледах много телевизия и филмчета, имах много свободно време и веднъж, докато скучаех, разгърнах книгата. Зачетох се, стана ми интересно и накрая я прочетох. От тогава реално се запалих по това. А иначе мъжете в моето семейство 2 поколения назад се занимават с електротехника. Дядо ми е бил електротехник и енергетик, даже  е работил тук преди много години. Баща ми също практикува тази професия и винаги е бил силна подкрепа в това да продължа с тази специалност. И така поех то пози път.

В общи линии, докато изучавах тази специалност в професионалната гимназия, фокусът беше основно върху ЦПУ машини и металoобработка, накратко Металорежещи машини с ЦПУ. Най-много се интересувах от това как се случва контролирането на машинните глави и като цяло контролът върху самата машина, програмата….  и от там окончателно реших да се занимавам с автоматика.

Това не е първият ти досег с ВИДЕОТОН България - какво си спомняш от ученическата практика тук и какво ти направи най-силно впечатление тогава?

 Най-силно впечатление ми направи една машина – човекът, който я бе създал, е вложил изключително много старание, мисъл, знания и умения в нея. Пожелах си и аз да имам тези знания и умения някой ден.

Защо избра да кандидатстваш за стажантската ни програма?

 Именно поради факта, че колегите, които срещнах тогава и с които работих по време на стажа, са невероятни професионалисти – много опитни и отдадени на своята работа (бел. а. Вениамин стажува в отдел “Производствени технологии, развой и внедряване” на нашето подразделение за електромеханичен монтаж). Изключително позитивни са и има много какво да се научи от тях. Работата им е креативна, отговорна, но и много професионална. Какво визирам в това: машините, които са създали, са измислени и направени така, че е почти невъзможно да се повредят при нормални обстоятелства. Освен това при тях няма начин някой да не си свърши работата – задачите се „гонят“ до последно.

Сега, след като вече си завършил училище, според теб има ли разлика в ролята на ученик на практика и стажант, който реално работи в екип?

Определено. Работата, която ти се възлага като ученик не е в същата форма – ти основно наблюдаваш. Когато дойдох на стаж буквално се потопих в истинската дейност на екипа. Разбрах от първо лице какво реално изпълняват колегите като функции и се опитах да вляза „в техните обувки“. По този начин, въвлечен в процеса, добивах истински опит, защото самият аз станах част от екипа – с конкретни отговорности и задачи, които трябваше да следвам и изпълнявам.

Имаше ли нещо в работата, което изглеждаше лесно отстрани, но се оказа доста по-различно, когато сам го направи?

Разбира се, като всяко работа (бел. а. смее се). По принцип идвам с предишен опит – работил съм в компания, в която изграждахме контролни трансформаторни пунктове за соларни панели. Моята работа там беше да окабелявам контролери. Дойдох тук със самочувствие, че знам как се прави. Е, в крайна сметка се оказа не точно така…. Бързо осъзнах, че тук има специфика, която трябва да усвоя, защото са вложени много креативност и мисъл за адаптиране на същата тази дейност спрямо конкретните условия и ситуации.

Как се чувстваше като част от екипа и какво ти помогна най-много да се адаптираш към работната среда?

Колегите са главните „виновници“ за бързата ми адаптация. Освен фантастични професионалисти, те са и много позитивни личности, които те предразполагат и те карат да се чувстваш като един от тях. Освен това, тяхната страст към работата определено ме увличаше и  ме мотивираше да давам максимума от себе си, да се старая да изпълнявам възложените задачи изрядно и в срок.

Кое е най-важното ново нещо, което научи по време на настоящия стаж – професионално или като начин на работа?

В професионален план се сещам за няколко неща: например тук се научих на диагностика на печатни платки без схема – разпознаване на негодни елементи по платката, както и допълних знанията си от пневматиката. Освен това фактът,  че съм попаднал сред такива невероятни професионалисти, ме мотивира да се старая да надскачам себе си … Убеден съм, че това ще ми помага занапред  - и в личностен, и в професионален план.

Какво предстои за теб сега, след приключване на стажа?

Предстои ми обучение в университет – избрал съм бакалавърската специалност „Автоматика и информационно управляваща техника“ в Технически университет София, филиал Пловдив. Имам амбицията след това да продължа с магистърска, а защо не и с докторска степен, но дотогава има време, ще видим.

А как си представяш професионалното си развитие след дипломирането?

Точно в подобен екип и подобна работа, ако не и същата…  Защото тук наистина видях от първо лице какво е нужно да има желаното от мен работно място – като се започне от професионализма,  преминем през екипния дух и отличната атмосфера, и завършим с човещината на колегите.

Ако трябва с няколко думи да опишеш този стаж на свой приятел, какво би му казал?

Определено е предизвикателство да преминеш от ученическа практика към реален стаж, но си заслужава всяка една минута! Отчитам факта, че получих невероятния шанс да бъда част от такъв сработен екип от утвърдени експерти, които са готови да те научат, да споделят своите знания и  умения. Невероятно е усещането да си в такава подкрепяща среда и да се занимаваш с това, за което си мечтал. Но със сигурност е необходима отдаденост и желание развитие – трябва самият ти да си готов да положиш необходимите усилия и да вземеш най-доброто от практиката.